Gustav Gross

Синът на железопътен директор беше хабилитиран след следване на право във Виена и Берлин, както и дейност в долноавстрийското наместничество, с труд за икономиста Johann Heinrich von Thünen (1783–1850). Gustav Gross, който публикува между другото трактат за предприемаческата печалба (1884), както и първите научни биографии на Karl Marx (1884 и 1885), се посвети в по-късните си години преди всичко на социални и данъчни въпроси. От 1889 г. беше депутат на Германската прогресивна партия. Gross, който сам се причисляваше към традицията на Albert Friedrich Eberhard Schäffle и Adolph Wagner, не беше споменат от Menger при изброяването на хабилитантите му по повод неговото пенсиониране. В държавното стопанство, което той определяше като „общностно стопанство“, Gross виждаше да действат коренно различни закони от тези в частното стопанство и застъпваше тезата на Wagner за постоянното разширяване на държавните задачи, на които в дългосрочен план граници слага единствено семейството. За Gross важи това, което Richard S. Howey иначе неоснователно е казал за по-малко известните „австрийци“, а именно че едва ли или изобщо нищо не са писали за учението за пределната полезност. Като частен доцент Gross преподаваше във Виенския университет до 1897 г., накрая като извънреден професор. Към края на Първата световна война, когато военното стопанство беше достигнало пълното си централно-бюрократично и планово разгръщане, той беше избран за последен председател на Камарата на депутатите на монархията.